Искам да отслабна! Искам да намеря приятели!

iskam-da-otslabnaРавносметките, които човек прави за работата, външността си, отношенията и връзките си, често са много критични и далечни от реалността. Ако погледнем по позитивно на обобщенията, ще видим, че част от тях са свързани с грешната представа, която имаме, за това, какво е правилно и какво не.

Ето и парадокса. Ако в собствените ни очи ние не сме успешни на работа, то в очите на нашите близки и приятели вероятно сме най- успелите хора.

Дали така стои въпросът с представата за обективната ни външност. Тази, която не се обслужва от емоционални категории, а е реално видима в огледалото. Ако аз се виждам слаба и изваяна, дали така мисли и съпругът ми? Ще си кажете – ами попитай го! Звучи смешно, но повечето хора именно, защото питат някого и се съобразяват с неговите естетически критерии (които са част от обществените), страдат от ниско самочувствие или липса на такова.

И все пак – ако тежа близо до трицифрено число, със сигурност и аз и съпругът ми, ще виждаме това еднакво в огледалото. По някога се  налага човек да си даде ясна равносметка, че трябва да се заеме сериозно с отслабване и грижа за своето тяло.

Обичам думата дебелариум, защото е по детски ясна. Това е място, където хората отиват, за да заздравят тялото и духа си и да се разделят с излишните килограми. Но дали делириумът е само това?

Мисля че не. Би било крайно ограничено да смятаме престоя в дебелариум  за място, където ще пием чай, ще гледаме залеза, а по изгрев ще правим пречистващи практики и физически упражнения.

В дебелариумът ще намерите рамо и подкрепа. Това не е типичното здравно учреждение, това е социум от хора с еднакви цели и потребности.

Принципът на всички фокус групи (събрани с конкретна цел и мисия) е, да се подкрепят съмишлениците. Това не касае само посетителите на дебелариума. Това се отнася и за групите по взаимопомощ, които функционират на този принцип. Аз за теб, ти за мен. И този принцип важи много след напускането на дебелариума. Той остава за годините напред.

Ще си кажете вероятно – защо ми е нужен някой, който да ме пази от шоколадовата торта. Е, явно за да се окаже тя пръв Ваш приятел, се нуждаете и от истински такъв, на който му пука, как се чувствате Вие и Вашето тяло.

Замислете се, ако чипсът беше наш приятел, или поне насладата, която изпитваме докато ни подкрепя вечер пред телевизора, то тогава, той трябваше да ни прави по-красиви и по-щастливи. А не е така.

Разговорите със съмишленици и хора преминали успешно през оздравителните курсове на дебелариума, потвърждават нужда, от общност и място, където човек да потърси решение на борбата с килограмите успешно. А защо не и да намери нови приятели?!

Leave a Reply